От Коалиция „Горда България“ предлагат България да предизвика приемането на нов, европейски план „Маршал“ за по-бедните страни в ЕС

От Коалиция „Горда България“ предлагат създаване на Национален инвестиционен фонд в подкрепа на малките предприятия. Държавата трябва да озапти банковия произвол и безумните лихви.

Програмата на Коалиция „Горда България“ за устойчиво развитие на страната ни - „Младост и мъдрост“ търси постигане на „интелигентен“ икономически растеж от 6 – 7 процента годишно.

Безплатно висше образовение за бакалаврите. Безплатно патентоване на откритията на българските учени.

България страда тежко от застоя в социално-икономическото си развитие. Темповете на икономически растеж са тревожно ниски и разбира се – показателни за състоянието на националната икономика . Като резултат от тези жалки 1-2 процента средногодишен растеж ставаме свидетели на растяща бедност и на опасно разслояване на обществото на много бедно мнозинство и много богато малцинство. Ставаме свидители и на буквалното изключване на цели социални групи от българското общество, на нещо подобно на сегрегацията на чернокожите в южните щати в САЩ преди 60-те години.

Научната прогноза и здравият разум показват, че при този застой страната ни ще продължи да се отдалечава в абсолютно изражение от средното европейското равнище. Дори да се изпълни песимистичният сценарий за развитие на европейската икономика и имаме един много слаб общ икономически растеж в ЕС от 1%, а България се представи с двойно по-висок, социалната диференциация ще продължи да нараства безжалостно. Огромна част от доходите ще бъде концентрирана в много малка част от населението, средната класа ще продължи да обеднява и да се разорява, а най-бедните ще бъдат изправени пред проблема за оживяването си и за физическото си оцеляване.

Ето числата, които показват, колко далече сме от „добрите европейски практики“ по отношение на брутния ни вътрешен продукт.

Програмата „Дуранкев“ дава отговор на въпроса как да се постигне устойчиво социално-икономическото развитие и догонване на половината от средното ниво за ЕС.

Икономическите експерти на Коалция „Горда България“ показват, че за да се постигне въпросното догонване е необходимо да се поддържа минимален темп на средногодишен икономически растеж от 6 - 7%. Ако това ъде постигнато, страната ни ще може в края на периода до 2030 година да произвежда половината от средното производство на човек в ЕС.

Абсолютно задължително е да се провеждат данъчна и финансова политика, които да създадат по-висока степен на социална хармония справедливост и солидарност.

Ето как би изглеждала картината в случай, че се постигнат заложените параметри и се провеждат посочените политики:

Коалиция „Горда България“ предлага седем комплексни целеви програми за устойчиво развитие Р. България в периода 2014 – 2030 г. :

Комплексна целева програма за опазване и развитие на околната среда;

Комплексна целева програма за демографско развитие и социална солидарност;

Комплексна целева програма за ускорено и устойчиво икономическо развитие;

Комплексна целева програма за развитие на науката и иновациите;

Комплексна целева програма за развитие на здравеопазването;

Комплексна целева програма за развитие на образованието;

Комплексна целева програма за развитие на младежта.

Програмата на КОАЛИЦИЯ „ГОРДА БЪЛГАРИЯ“ за устойчиво развитие на Р. България за периода 2014 - 2017 г. включва извършването на последователни действия в четири основни направления:

Провеждане на икономическа политика за ускорено и устойчиво развитие, съчетана със социална политика за съхраняване и развитие на националния човешки капитал. Не може да има развитие без да се стремим към по-висока степен на справедливост и солидарност в обществото. Всичко това не би било възможно без последователна политика за развитие на българското образование, на науката и на така наречените „иновации“ - научните и технически нововъведения.

Икономическата политика за ускорено и устойчиво развитие на коалиция „Горда България“ стъпва на следните идеи и стълбове:

Внасяне в Европейския парламент на проект за нов „Европейски План Маршал“ за устойчиво социално-икономическо развитие на страните в които средното ниво на вътрешния брутен продукт е под 1/3 от средното равнище за Европейския съюз. Не е унизително да се иска засилване на европейската солидарност спрямо държави, които по исторически и геополитически причини изостават от средното равнище за континента.

Създаване на Национален инвестиционен фонд за подкрепа на развитието на малкия и средния бизнес. Не е достатъчно да се изстрелват в публичното пространство голи декларации в подкрепа на малките предприятия. Необходими са реални действия за финансиране и на стартиращите и на функциониращите малки предприятия. Има от къде да се вземат средства – в депозитите на държавните предприятия просто обогатяват една – две частни банки. Налице са достатъчно разработки, които показват, че държавните средства трябва да се управляват от последната останала държавна банка – Българската банка за развитие (ББР), известна преди като Насърчителна банка.

Още в края на 2009 г., Съюзът за стопанска инициатива предложи първата разработка по темата, в която се предлага държавата да започне да кредитира пряко малките и микро- предприятията чрез своя инструмент – ББР. Тези действия доведоха единствено до репресии, поръчани от лобито на мениджърите на търговските банки. Това обаче не отменя необходимостта от това държавата да се върне на кредитния пазар и да поеме отговорността за осигуряване на финансиране на малкия бизнес. Защото е известно, че заетостта се създава от малките предприятия.

Държавата е длъжна да съдействува за развитието не само на експортно ориентираните производства, за което всички приказват. Необходимо е да се насърчават и ПРОТИВОимпортните производства. Недопустимо е България да продължава да внася всичко – от машини до плодове и зеленчуци. Привличането на инвестиции в България спадна застрашително – единственият начин инвеститорите да се завърнат е осигуряването на стабилна и спокойна бизнес среда. Това е възможно само при стабилно, компетентно, патриотично и отговорно управление. Не е възможно да се постигне приток на инвестиции при управление, което защитава националната сигурност с дюнери.

Необходимо е запазване на Валутния борд и съблюдаване на строга финансова и данъчна дисциплина от всички стопански субекти. Едновременно с това, държавата трябва да престане да саботира стопанските субекти с действията на данъчните власти и на цялата държавна администрация. Възстановяването на ДДС трябва да се осъществява в рамките на не по-дълъг срок от 10 дни.

Всички тези мерки и действия няма да бъдат изпълнени ако не бъдат съпроводени със стрикното следване на два основни принципа:

От една страна - нулева толерантност към политическата, икономическата и административната корупция. От друга страна – разбиване на картелите, железен контрол върху монополите и пресичане на всякаква възможност за злоупотреба с монополно положение. Българската икономика е смазана от монополите, а корупцията одубива всяка стопанска инициатива. Всякакви „догонващи“ програми са лишени от смисъл ако монополите не бъдат поставени на мястото им, а корупцията – намалена до абсолютния минимум.

Икономическата политика за ускорено и устойчиво развитие, трябва да бъде съчетана със социална политика за съхраняване и развитие на националния човешки капитал, за постигане на по-висока степен на справедливост и солидарност в обществото.

Разбира се, сигурността на живота на семействата и домакинствата на гражданите и тяхното спокойствие трябва да се гарантират на първо място от макроикономическата стабилност, но тя изобщо НЕ е достатъчна. Държавата и обществото трябва да преследват постигането на няколко важни икономически и социални показателя. На първо място това е създаването на заетост и ограничаването на безработицата. До 2017 г., безработицата трябва да бъде свалена поз 7 процента, а до 2020 г. - под 5 процента. Това не е просто хвърляне на обещания, а намерение продиктувано от ясното съзнание, че безработицата унищожава социалната тъкан и сее нещастие.

Трябва да бъдат отхвърлени предразсъдъците, че увеличаването на минималните доходи „натиска“ пазара на труда и повишава безработицата. До края на 2017 г., минималната работна заплата трябва да достигне 600 лева. Трябва ад се откажем от „чистия“ плосък данък, който третира еднакво и бедняка и милионера. Трява да се въведе необлагаем семеен подоходен и имуществен минимум. Облагането на годишните доходи на хората трябва да се извършва по нов ред – доходите до 36 000 лева трябва да бъдат облагани с 10 % процента данък върху общия доход. Доходите до 60 000 лева трябва да бъдат облагани с 15 %, а доходите до 120 000 лева – с 20 %. Годишните доходи над 120 000 лева трябва да се облагат с 25 %, а тези над 240 000 лева с 30 % данък върху общия доход. Така ще се постигне облекчаване на положението на хората с по-ниски доходи без да пострадат данъчните приходи в държавата – ще бъде въведен един по-справедлив „стъпаловиден“ данък.

Малките и средните предприятия трябва да бъдат защитени и с въвеждането на понижена ставка на корпоративния данък. Те трябва да бъдат облагани със 7 % корпоративен данък, а данъчната ставка за останалите фирми трябва да бъде запазена на досегашното ниво. Едва след 2018 г. трябва да се премине към умерено повишаване на корпоративния данък за фирмите с над 1 милион лева годишни приходи.

Всички български граждани, завърнали се в страната и имащи някаква стопанска активност трябва да бъдат освободени от данък върху общия доход за период от три години. Българските граждани зад граница трябва да се ползуват от правната и социална защита на българската държава. Младежите до 21 годишна възраст също трява да бъдат освободени от този данък. Жилищното строителство за младите хора и за хората в неравностойно положение трябва да бъде възродено. Индексирането на пенсиите трябва да се извършва по познатото ни от близкото минало и отменено без всякакви разумни причини „златно швейцарско правило“.

В Конституцията на България е записано, че тя е социална държава. Добре е Конституцията да се спазва, дори и когато става дума за нейния преамбюл. Ако изпълняваме съвестно предписанията на въведението на Конституцията, ние трябва безусловно да развиваме приоритетно обществените блага и услуги – здравеопазване, наука, култура и МАСОВ спорт. С парите от строителството на зала „Арена Армеец“ можеха да бъдат построени всички недостигащи физкултурни салони в българските училища.

Всичко това е пряко свързано с необходимостта от последователна политика за развитие на българското образование, на науката и на така наречените „иновации“ - научните и технически нововъведения. В какво трява да се изрази това добро пожелание?

На първо място в приоритеното обновяване и развитие на основните фондове на българската наука и образование. Стартовата заплата за учители в основните и средните училища не трябва да бъде под две минимални заплати, а за преподавателите в държавните висши училища и в БАН трябва да надхвърля три минимални заплати.

Интелектуалната собственост на българските учени трябва да бъде грижа на държавата. А това означава, че изобретенията създадени в системата на българското образование и наука трябва да бъдат патентовани безплатно. Учените трябва да се ползуват и от безплатна правна защита на интелектуалните си продукти.

Трябва да се прекрати вакханалията с платеното образование в държавните висши учебни заведения. Държавата трябва да гарантира образованието в бакалавърска степен. Годишната такса в държавните висши училища за учащите в магистърските степени и за докторантите трябва да бъде в размер на една минимална работна заплата. Недопустимо е да се разраства ограничаването на достъпа до качествено образование за хората с ниски доходи. Това е просто недопустима дискриминация с пагубни последици за интелектуалния капитал на обществото.

Какво се очаква да се промени ако бъде приложена програмата „Дуранкев“?

Изпълнението й би трябвало да доведе до „интелигентен“ икономически растеж в рамките на 6 – 7 процента годишно. Можем да очакваме съществено нарастване на гражданските свободи, като основа за едно ПО-СПЛОТЕНО общество. Можем да очакваме основателно и видимо ограничаване на бедността, възраждане на социалната спаведливост и солидарност. Авторите на програмата търсят обединението на Младост и Мъдрост за развитието на една „Горда България“ в един проспериращ Европейски съюз.