Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2015 13:14 - Учените предсказаха „Арабската пролет“, Халифата и войната в Украйна
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 17721 Коментари: 2 Гласове:
20

Последна промяна: 28.01.2015 15:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Социолозите направиха смайващо точни прогнози за изключително важни събития в световен мащаб, но нямаше чуваемост при потенциалните потребители на подобна информация

През последните години станахме свидетели на сериозни критики по отношение на учените от сферата на социалните и политическите науки. Имах вече възможността да напиша на друго място, (Detchev, T., Πώς η επιστήμη είχε προβλέψει την Αραβική Άνοιξη. Οι πολιτικοί και οι δημοσιογράφοι πρέπει να διαβάζουν περισσότερο, αντί να μιλούν και να γράφουν απροετοίμαστοι , Foreign Affairs – The Hellenic Edition, February 2014, p. 98 – 103. - Дечев, Т., Как науката предсказа Арабската пролет. Политиците и журналистите трябва да четат повече, вместо да говорят и пишат неподготвени), че ако има нещо общо между България и Франция, което да се е откроило в последно време, то е във възникващите отрицателни обществени нагласи по отношение на тези социолози и политолози, които се изживяват като медийни звезди. (Тези, които не се изживяват по подобен начин страдат от непремерените изяви на своите колеги, спазвайки формулата от известната българска поговорка: „Покрай Илия и Свети Илия …“).

Действително, твърде много интелигентни и образовани хора – от автори на статии в “Le Monde Diplomatique” до посетители на българския интернет „ъндърграунд“ си задават въпроса кога на „телевизионните социолози“им остава време да се занимават с научните си изследвания ? Във Франция, редица уважавани списания и вестници остро критикуваха някои популярни социолози и политолози заради своеобразния им преход от учени към „постоянен инвентар“ в „ток шоутата“ по различни телевизионни и радио канали.

В България тези обвинения са дори още по-остри, особено когато наближат избори и започне маратонът на предсказването и коментирането на изборните резултати. За съжаление, не са малко хората, които смятат пренията на социолозите и политолозите около избирателните кампании и изборните резултати за платени от предизборните щабове манипулации, целящи да „омотаят“ избирателите.

1. Прогнозирането на „Арабската пролет“.
Всъщност, последните няколко години би трябвало да се смятат за истински триумф на социологията и политологията, заради политически прогнози направени от представители на тази научна общност преди доста години – някои от тях преди повече от десетилетие. На първо място би трябвало без съмнение да отбележим предсказването на „Арабската пролет“.

Преди около 15 - 16 години, неколцина социолози прогнозираха, че израстването на новото поколение в арабския свят ще донесе със себе си голяма промяна в рамките на период от 13 – 14 години. През 1996 г., социолозите прогнозираха, че през 2010 г., броят на младите, образовани хора на пазара на труда в мюсюлманските страни ще нарастне по драматичен начин. Делът на младите хора в населението на арабските страни беше ключова величина при предсказването на големите промени, които беше посочено, че би трябвало да се очакват около 2010 – 2012 година.

На първо място, изследователите имаха пред вид, че тези млади хора, които ще бъдат „тийнейджъри“ или около 20 годишни през разглеждания период, ще бъдат предимно сред градското население. На второ място, те подчертаваха, че тези млади хора ще бъдат образовани – очакваше се, че таи страта ще се състои от млади хора, които ще са завършили най-малко гимназия. Следвайки тази логика изследователите посочваха, че комбинацията от голям дял на младите хора от населението и много висока степен на социална мобилизация може да има значителни последици.


От една страна, младите хора са носители на протест, нестабилност, промени, реформи и революции. Jack A. Goldstone поставя специално ударение на твърдението, че от историческа гледна точка, ситуациите когато делът на младите хора в обществото е голям, като правило съвпадат с появата на социални движения, които носят драматични промени. Goldstone показва, ръстът на населението (демографският ръст) е бил ключовият фактор, който е довел до появата на две революционни вълни в Европа в средата на XVII и в края на XVIII век (Goldstone Jack A., Revolution and Rebellion in the Early Modern World, Berkeley, University of California Press, 1991, p. 24 – 39). Действително, видимото нарастване на дела на младите хора в населението на европейските държави, съвпада с демократичните революции през последните две десетилетия на XVIII-ия век.

image
Младите хора са носители на протест, нестабилност, промени, реформи и революции. Проф. Jack A. Goldstone поставя специално ударение на твърдението, че от историческа гледна точка, ситуациите когато делът на младите хора в обществото е голям, като правило съвпадат с появата на социални движения, които носят драматични промени. Goldstone показва, ръстът на населението (демографският ръст) е бил ключовият фактор, който е довел до появата на две революционни вълни в Европа в средата на XVII и в края на XVIII век. Снимка: http://www.kure.tv/izle/fikir-atlasi-prof-dr-jack-a-goldstone


Самюел Хънтингтън също се позовава на твърдението, че „протестантската реформация е пример на забележително младежко движение в историуята на човечеството“ (Хънтингтън С., Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред, Изд. „Обсидиан“, С., 1999 г., стр. 165 – 166). Разглеждайки връзката между дела на младите хора от населението и съществуването на реформаторски и революционни тенденции, Хънтингтън коментира, че през деветнадесетия век, успешната индустриализация и емиграцията са отслабили политическото въздействие на младите хора върху европейските общества. Но Herbert Moeller  показва, че делът на младите хора се е увеличил отново през първите двадесет години на двадесетия век и това по ироничен начин е допринесло за засилването на фашисткото движение и на други екстремистки тенденции в европейските общества (Moeller Herbert, Youth as a Force in the Modern Word, Comparative Studies in Society and History, No 10, April 1968, p. 237 – 260). Четиридесет години по-късно, „поколението на бейби бума“, родено след Втората световна война ще даде сила на протестите и демонстрациите през 60-те години на века.


От друга страна, изследователите установяват факта, че младите мюсюлмани имат забележимо политическо присъствие в процеса на Ислямското възраждане. Забележително е съвпадението, че процесът на Ислямското възраждане започва да се оформя през 70-те години на двадесетия век. Този процес започва да се ускорява през 80-те години на века, когато делът на младите хора (на възраст между 15 и 24 години) в големите мюсюлмански страни нараства драматично и надхвърля 20 процента от населението.


Можем да посочим и други „съвпадения“ за ислямските страни в края на двадесетия век. Делът на младите хора в Иран достига максимум през 70-те години на века. Той достига до повече от 20 на сто през втората половина на въпросното десетилетие и през 1979 г., настъпва иранската Ислямска революция. Същата критична точка е достигната в Алжир в началото на 90-те години на двадесетия век. По това време, ислямските фундаменталисти получават максимално широка подкрепа и спечелват изборите.


Според социологическите прогнози от началото на 90-те години, броят на младите хора, които ще излязат на пазара на труда през 2010 г. се е очаквало да се повиши с 30 процента в Тунис, с 50 процента в Алжир, Египет и Мароко. В Сиря нарастването се е очаквало да достигне 100 процента. Прогностиците отиват дори още по-нататък, като предсказват, че демографските промени, подсилени с нарастващо ниво на грамотност и на образованост в арабските страни ще доведе до разделение и ожесточение и ще постави под много силен натиск политическите системи в Близкия Изток. Тази фундаментална прогноза принадлежи на Philipe Fargues, но той не е единственият, който разпознава появяващата се на хоризонта „Арабска пролет“ (Fargues Philippe, Demographic Explosion or Social Upheavel; in: Ghassen Salame, ed.: Democracy Without Democrats? The Renewal of Politics in the Muslim World, London, I. B. Tauris, 1994, p. 158 – 162).


През 1996 г., Хънтингтън публикува прогноза за страните, където делът на младите хора през 2010 г. (на възраст между 15и 25 години) ще достигне максимум, който надвишава 20 на сто от населението. Списъкът включва: Киргизстан, Малайзия, Пакистан, Сирия, Йемен, Йордания, Ирак, Оман, Либия и Афганистан. Прогнозата за Египет е, че ще достигне 20 процентов максимум през 2000 г. Същият максимум вече е бил достигнат в Тунис още през 1980 г. (Източниците за тези прогнози са: UN, Population Division, Department for Economic and Social Information and Policy Analysis, World Population Prospects, The 1994 Revision, New York, United Nations, 1995. Also: UN, Population Division, Department for Economic and Social Information and Policy Analysis, Sex and Age Distribution of the World Populations, The 1994 Revision, New York, United Nations, 1994).


По този начин, изследователите са направили ясна прогноза, че в периода 2010 – 2012 г., арабският свят ще е изправен пред промяна. Единствената алтернатива на съществуващите режими в арабските държави бяха ислямистите. Така че, „Арабската пролет“ се беше оказала предсказуема и тя беше предсказана от способни социолози и политолози. Ние можем да оценим тези прогнози като триумф на политическото и социологическо прогнозиране.

image
На снимката: Самюел П. Хънтингтън председателствува сесията „Когато цивилизациите са в конфликт“ на 25 януари 2004 г., на срещата на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. В книгата си „Сблъсъкът на цивилизациите“, опирайки се и на работите на Джак А. Голдстоун, Самюел Хънтигнтън предсказва обосновано настъпването на „Арабската пролет“, близо 13 години преди началото на събитията. Снимка: Peter Lauth (Wikimedia Commons).


Направените заключения от различни автори, не бяха част от секретни доклади, нито пък от дебели томове на публикации с труден за разбиране специализиран език. Нещо повече – те бяха систематизирани от Самюел П. Хънтингтън, който ги включи в своя световен бестселър „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред“. Излиза, че не е достатъчно да публикуваш някакви забележителни прогнози в книга – международен бестселър за да предизвикаш вниманието на политиците и журналистите. Когато „Арабската пролет“ започна, и политиците и журналистите бяха изненадани и шокирани.


Може би е време и политиците и журналистите да започнат да четат анализите на политолозите и социолозите за да могат да разберат ставащото в Ирак и в Сирия. След като бяхме залети от потоп от безсмислени твърдения и от конспиративни теории за разрастващата се криза в Близкия Изток, вече е време да се обясни на хората, че и през 21-ви век продължават да се водят религиозни войни.


Ако трябва да сме напълно открити и откровени, би трябвало да признаем, че управленията и на сваления Саддам Хюсеин и на Башар Асад (който продължава да е на власт) са своего рода близнацr. И двете посочени управления са власт и доминация на управляващи религиозни малцинства над религиозните мнозинства, „опаковани“ като „светски режими“ под формата на управляващата Арабска социалистическа партия – БААС. Единствената, но едновременно с това крайно многозначителне и показателна разлика е в това, че покойният Саддам Хюсеин беше сунит, а Башар Асад принадлежи към религиозното течение на алевитите (шиити).


Може би след известно време, след като се направи трезва преценка на събитията ще се установи, че американската интервенция в Ирак, съзнателно или не, ограничи мащаба на жертвите там в сравнение със станалото в Сирия, където великите сили предпочетоха „да запазят добрия тон“ и да не се намесят.


Впрочем, разрастването на мащаба на конфликта в Сирия, пренасянето му на територията на Ирак и последвалото обявяване на Ислямската държава – новият Халифат, станаха повод САЩ и страните от ЕС да бъдат обвинени, че са проспали протичащите събития. За управляващите елити в изброените страни, това може би е вярно, но за съответните анализатори изобщо НЕ е.


2. Прогнозирането на обявяването на Халифата.
Отслабването на Ал Кайда, изместването й от други ислямистки групировки и обявяването на Халифата (!) беше прецизно отчетено като много възможно и прогнозирано с удивителни подробности в доклад на Националния разузнавателен съвет на САЩ (Mapping the Global Future. Report of the National Intelligence Council’s 2020 Project. Based on consultations with nongovernmental experts around the world. December 2004,
http://www.dni.gov/files/documents/Global%20Trends_Mapping%20the%20Global%20Future%202020%20Project.pdf) още през … декември 2004 г. Още във встъпителното резюме на доклада се посочва дословно, че се очаква до 2020 г. Ал Кайда „ … да бъде изместена от екстремистки групи със сходни екстремистки убеждения. Съществува значителен риск тези групи, за които се предполага, че ще бъдат немалко на брой, да се слеят с местните сепаратистки движения. Информационните технологии, които дават възможност за мигновено свързване, директно общуване и лесно обучение, ще доведат до децентрализация на терористичната заплаха“ (Цитирано по българския превод на доклада на Националния разузнавателен съвет: Светът през 2020. С предговор от Александър Адлер, Издателска къща „Colibri“, С., 2007 г., стр. 75).

Всичко казано по-горе (тук ние цитираме маркираното във встъпителното резюме, което е детайлно развито и обосновано в основния текст на доклада) се сбъдна вече. В Сирия сме свидетели точно на изместването на Ал Кайда от страна на „Ислямска държава“, като това се осъществява точно чрез сливането на ядрата на групировката на Ал Багдади с местни въоръжени ислямистки структури. Както многократно до сега отбелязват добросъвестните наблюдатели, групировката на Ал Багдади, въпреки „предмодерната жестокост“, която използува по отношение на противниците си, както и по отношение на взети за заложници граждани на западни страни, се явява като закрилник на местното население на завладяната от него територия.


Тук „Ислямска държава“ се явява като категоричен контрапункт на Ал Кайда, която тероризира местното население. От „Ислямска държава“ успяха да привлекат на своя страна и сунитските племена в Ирак, които в един момент бяха сключили съюз с американците срещу терористите на Ал Заркауи. Последното доведе до временното умиротворяване, което позволи на американците да се оттеглят от Ирак сравнително спокойно и без угризения на съвестта.


На базата на тези прогнози, в доклада на НРС един от разглежданите световни сценарии е ни повече ни по-малко: „Един нов халифат“ (Пак там, стр. 172 – 200). С този сценарий (един от предложените четири сценария в доклада) се дава пример „за световно движение, захранвано от радикални политически форми, свързани с религиозната идентичност, които ако станат основи на световната система, могат да се окажат предизвикателство за правилата и ценностите на Запада“ (Пак там, стр. 76).


Докладът изобилствува на точни попадения, които предсказват това, което се случи в Сирия, а сега вече на територията, обитавана от племената от сунитското направление в Исляма в границите на Сирия и Ирак. Голямо е изкушението някои от тези примери да бъдат приведени, но поради ограничения обем на текста на тази статия и поради наличието на общодостъпен текст в интернет и публикуван български превод ще се огранича да препоръчам на читателя сам да прочете тези забележителни страници.


По-важното е, че действително възможността да се стигне до реален опит за възстановяване на Халифата е прогнозирана и обоснована десет години преди това да стане. Нещо повече – това става в документ, който демонстрира сериозно отваряне на разузнавателната общност към академичните среди и към независимите неправителствени аналитични центрове и групи, които участвуват широко в работата по подготовката на доклада на Националния разузнавателен съвет (НРС).


Методологията на подготовката на доклада е изложена върху близо десет страници и от нея се вижда както привличането на световни имена във футурологията, така и използуването на интерактивни средства, което става за първи път при докладите на НРС.


Както изрично се подчертава в методологичната част на доклада, при изготвянето на доклада „Светът през 2020“ са използувани „информационни технологии и аналитични средства, които не бяха достъпни при предишните анализи на НРС. Значимостта и глобалните измерения на проекта изискваха от нас да започнем непрекъснат диалог за бъдещето и то в световен мащаб. С помощта на CENTRA Technologies създадохме интерактивен интернет сайт, достъпът до който се пази с парола. Този сайт съдържа коментарните статии` и отчетите на ателиетата. Той предлага и линкове към огромни бази данни, от които могат да се черпят референции и анализи.. И не на последно място той съдържа и4нтерактивни инструменти, които позволяват на експертите ни от САЩ и извън тях да създават интерактивни информационни симулации. Те дават възможности както на начинаещите, така и на специалистите да развиват собствени сценарии. Съществената част от тези материали и по-точно  т. нар. „Интернет кутии за емпирични сценарии“ беше прехвърлена към разсекретения сайт на НРС, в който е публикуван и настоящият доклад“ (Пак там, стр. 60).


3. За прогнозирането на събитията в Украйна и за „блаженото неведение“ на политици и журналисти.
Както виждаме, при използуването на правилни предпоставки и при коректно анализиране на наличните данни, социологическите и политологическите анализи могат да дадат и дават верни прогнози както по същността на възможни настъпващи събития, но дори и по твърде точното им датиране. Когато към това се прибавят и методологически и технологични иновации в начина на обсъждане, ставаме свидетели на върхови аналитични постижения.


Парадоксалното е, че тези анализи са публично достъпни, дори в някои случаи стават обект на всеобщо внимание, но политиците и журналистите в много случаи не успяват да прочетат и разберат точно най-важното. Въпреки огромната дискусия около „Сблъсъка на цивилизациите и преобразуването на световния ред“, публиката остана напълно изненадана от „Арабската пролет“. Това е смайващо при положение, че въпросните събития бяха прогнозирани в книгата. По същия начин, обявяването на Халифата от страна на „Ислямска държава“ се превърна в световна изненада, независимо, че в цитирания доклад на НРС това се разглежда като един от четири възможни сценария за бъдещето до 2020 г. Възниква въпросът: как по-ясно би могло да се напише подобно нещо за да бъде разбрано от така наречените “policy makers” и “public opinion makers” ?


По подобен начин в момента в украинското публично пространство се водят разгорещени спорове, дали местният политически елит е знаел още през 2012 г. за намеренията на Путин да влезе в Крим и за опасността от дестабилизиране на Донецка и Луганска област в Източна Украйна ? Подобен спор е до голяма степен лишен от смисъл, защото този сценарий е прогнозиран отново в книга, станала световен бестселър – в труда на Джордж Фридман „Следващите сто години“ (George Friedman, The Next 100 years: A Forecast for the 21st Century, Doubleday, New York, 2009). Тази книга е публикувана в 2009 година и в нея контранастъплението на Русия в Грузия и в Украйна е прогнозирано и обосновано с геополитически, социологически и демографски аргументи.

image
В украинското публично пространство се водят разгорещени спорове, дали местният политически елит е знаел още през 2012 г. за намеренията на Путин да влезе в Крим и за опасността от дестабилизиране на Донецка и Луганска област в Източна Украйна ? Подобен спор е до голяма степен лишен от смисъл, защото този сценарий е прогнозиран отново в книга, станала световен бестселър – в труда на Джордж Фридман „Следващите сто години“ през 2009 г. Снимка: Luc Van Braekel, Waregem, Belgium, Wikimedia Commons


Българските политици и журналисти не правят изключение що се отнася до неинформираността и изненадата им, когато настъпват отдавна прогнозирани събития. Това се отнася в пълна степен и за изброените по-горе три случая. Разбира се, тук можеше да бъдат изброени и други примери но освен поради много сериозната им важност в глобален план, изборът на тези събития се дължи и на факта, че и трите са предсказани в публикации добили световна известност, които са преведени на български език. Прогностичните възможности на социалните и политическите науки са големи и те се осъществяват успешно. Въпросът е, че в много случаи точно потенциалните потребители на подобна информация нямат рецептори за да я научат, възприемат и осмислят.

(Очаквайте продължение)

Този текст е част от доклада: Политическото прогнозиране в контекста на евроинтеграционния
кливидж, представен от автора по време на Националната конференция на тема Преструктуриране на политическото и идеологическото пространство: в  БЪЛГАРИЯ,  ЕВРОПА  и  СВЕТА. Между умереното и радикалното в политиката. Между полюсите на мултикултурализма и национализма“, състояла се на 27-28 ноември 2014 г., в София, организирана от катедрите „Икономическа социология“ и „Политология“ в УНСС.




Гласувай:
21



1. ssstto - Арабската пролет беше
24.01.2015 14:23
наторена с $$$. Маккрейзи обикаляше и се срещаше с де що има готов да хване оръжие в името на защитата на американските интереси. После като положението се сговни се скри.

Освен това има силни доказателства, че промените в края на 18 век са предизвикани от изригването на исландски вулкан, чиито прахови частици са довели до застудяване в Европа и Азия, и дори Египет, и лоша реколта.
цитирай
2. teodordetchev - Ако нямаше неоходимите условия ...
24.01.2015 14:37
... цялото оране и торене щеше да отиде на вятъра. Всъщност, американците едва ли бяха щастливи от падането на Мубарак в Египет, те много си харесваха този режим. После, нека не се забляждаваме - в цивилизовани държави като Тунис и Мароко, "Арабската пролет" протече без кръвопролития. В Тунис умерените ислямисти дойдоха на власт с редовни избори, а в Мароко кралят просто превантивно либерализира режима, преди да "пукне пролет".

Това което става в Сирия си е пар екселанс религиозна война, която можеше да бъде избегната ако свинските черва на интересите на великите сили не наложиха прословутата ненамеса. Разбира се, външната намеса също не гарантираше "цветя и рози", но сега с ненамесата си отгледахме Ислямската държава в целия й блясък и величие.

Като казвам "Ислямска държава", ми става смешно като чета гръмки заглавия как в ИД вече имали бюджет от (ах недейте ...) два милиарда долара като контролирали над десет петролни полета. ООП по времето на Ясер Арафат имаше бюджет от над 10 милиарда долара, без да има какъвто и да е петрол. Ислямската държава си е направо нискобюджетна организация. Но както и да е - това е дълга история.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5810326
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52701
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов