Морето ме роди и ме обрече
до края си да се стремя към бряг.
И, без да съм белязана със вечност,
докосна ли го само, да умра.

Небето ме ревнува отвисоко -
дарява ме със всички цветове.
Зове ме дъното под мен. Дълбоко.
По гребена ми тичат ветрове...

Но ти си моят бряг. Скалист и стръмен.
Живот залагам – мой да си за миг.
Ще стигна. На частици ще се пръсна.
И в тебе ще остана. Като вик.

Морето ме роди и ме обрече
до края си да се стремя към бряг.
И без да съм белязана със вечност,
в едно докосване да се стопя.

Небето ме ревнува отвисоко -
дарява ме със всички цветове.
Зове ме дъното под мен. Дълбоко.
По гребена ми тичат ветрове...

Но ти си моят бряг. Към теб забързана,
затварям целия живот във миг.
Ще стигна. На частици ще се пръсна
и в тебе ще остана - като вик.

Елица Ангелова

Поздрави !

Поздравления за чудесния стих, Елице!
Б.

В морето милиони капчици пулсират,
забързани към своите мечтани брегове.
Ти си капчица - пречистена, красива,
и твоя бряг с обич и нещо дивно те зове.
***
Красив, образен и докосващ стих, като нежен зов!
И сякаш виждам – как докосвайки брега,
като вълна от обич се разливаш!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Прекрасно звучи - метафорично и звънко! Поздрави!

Съжалявам, че сте го прочели в неправилната форма.
Благодаря на Марин, че го е редактирал.
Току-що и аз успях - чрез Мозила.
Поздрави и празнично настроение! :)