Прочетен: 76292 Коментари: 58 Гласове:
Последна промяна: 22.01.2008 20:54
Основаването на българската държава
Периодът около създаването на българската държава е част от нашата история, която въпреки огромния интерес от страна на множество историци и археолози, остава твърде неясна. Това се дължи на липсата на исторически извори, които да опровергаят една или да потвърдят друга от многобройните теории засипали българското историческо пространство. За съжеление тази неяснота се е превърнала в предпоставка за редица спекулации, довели до това, че днес се гордеем и почитаме “неоспорими факти”, които всъщност са спорни, а други – далеч по - сигурни и логични отсъстват от учебниците ни по история. Затова този текст има една единствена цел – да пресъздаде и обобщи, без да заема позиции, това, което всеки един може да открие по тази тема.
Основните източници съхранили се и до днес, свързани с началото на българската държава са съчиненията на готския историк Йорданес, на византийските хронисти Прокопий Кесарийски, Йоан Ефески, Менандър, Михаил Сирийски, на западния летописец Зигеберт. Важни сведения се съдържат в “Стратегикона” на Псевдомаврикий, в агиографския сборник “Чудесата на Св. Димитър Солунски”, в енциклопедичния речник Свидас. Особено значими извори са написаните през VIII в. “Хронография” на Теофан Изповедник и “История” на патриарх Никифор. Както вече бе споменато, темата е център на засилен интерес от страна на историците, за което говорят и множеството трудове като например на проф. Марин Дринов (“Поглед върху произхождението на българите и началото на българската история”), проф. Васил Златарски (“История на Българската държава през Средните векове”), проф. Петър Мутафчиев (“История на българския народ” и “Книга за българите”), историка Божидар Димитров (""Дванайсетте мита в българската история"") както и тези на проф. Петър Добрев, акад. Иван Дуйчев, акад. Димитър Ангелов, проф. Васил Гюзелев, проф. Георги Бакалов, проф. Йордан Андреев и др. Също така съществуват и редица трудове на чуждестранни учени като например Стивън Рънсиман (“История на Първото Българско царство”) или проф. Константин Иречек (“История на българите”).
Кои са българите?
Относно произхода на българите също съществуват множество теории, някои от които повече, други – по - малко логични. Между водещите историци обаче, дискусията се базира на две основни предположения – българите са монголоиди с тюркски произход, идваши от земите на север от Китай и това че българите спадат към иранската племенна група (т.е. българите са европеиди), които идват от земята Балхара, т.е. днешния северен Афганистан. Естествено привържениците и на двете теории влизат в дискусиите помежду си със своите аргументи. Например факта, че части от надписите (и по – точно всякакъв вид военна терминология) в “Именника на българските ханове” са на тюркски(Между тези най – ранни самостоятелни български писмени паметници са открити около дванадесет на тюркски език. В сравнвние с общата им бройка обаче(около сто), получилият се процент не може да служи за еднозначна теза, за това какъв е бил езика на българите.), някои съвпадения на понятия от българския календар с този на тюрките, изображението, с монголоидни черти върху прабългарското съкровище от Наги Сент - миклош или пък факта че българи и хуни се появяват приблизително по едно и също време в латински и гръцки хроники, трябва да е доказателство за това, че българите имат тюркски произход. Обратно пък, някои факти сочат, че българите не са били “класически” номадски племена, т.е. са с европеиден произход – стремежът към строителство, намереното в прабългарски селища висококачествено зърно, което може да бъде добито само чрез оседнал начин на живот или факта че Вунд, Аспарух, Тервел, Крум, Персиян и Расате са имена с ирански произход. Някои от доводите за иранския произход влизат в директна конфронтация с тезата за тюркския произход – например високия ръст на намерени прабългарски скелети(175-180см, като се има впредвид, че тюрките са били далеч по ниски) или прабългарски черепи, по които не личи и следа от монголоидни черти, а по – скоро европеидни.
Несъвместимостта на доводите отнасящи се към тези две теории и липсата на по твърди доказателства от времето, за което говорим, водят до това, че произходът на прабългарите остава проблем, предизвикващ продължителни спорове сред историците, който също така не е еднозначно разрешен и до днес.
681 както я знаем
През последните няколко десетилетия в нашето историческо пространство трайно се бе установила една „неуспорима” теза за датата на създаване на българската държава. В резултат на това, днес дори и малките деца, на въпроса „Кога е създадена България”, без много да мислят категорично заявяват 681г. И това е нормално, защото така се учи в училище. Но дали всичко, което се учи в учебниците по Родинознание е исторически издържано и подкрепено с достаъчен брой доказателства, е спорно. За да внесем малко повече светлина по този проблем е необходимо да започнем от фундамента върху който той почива!
Годината 681-а, като дата за основаване на България за пръв път е посочена от професор Васил Златарски в неговия труд от 1918г - „История на българската държава през средните векове”. Всъщност той посочва 679-а година, поради неправилно изчисление на византийските данни за годината на войната, в която кан Аспарух завладява Мизия, побеждавайки войската на римската империя, и сключва мирен договор, който потвърждава завоеванието му. Но учениците на проф. Златарски бързо преизчисляват данните и определят, че войната е в 680г., а мирният договор е сключен в 681г. Именно тази теория е приета от комунистическата историческа наука, бива доразвита през 50те – 70те години на XX в. и й се придава идеологическо значение, а годината 681-а е вкарана в герба на България през времето на комунизма. През 1981г. се чества 1300-годишнината от възникването на българската държава. От тогава до днес, в учебниците по история, не са извършени големи промени, обаче са направени много нови археологически открития с помощта на които е възможно едно по-обширно и многостранно разглеждане на този далечен период от българската история. Напоследък все повече историци издават нови научни трудове именно на тази тема и преразглеждат наново тази, утвърдила се толкова дълго време, теория за възникването на българската държава. Днес все повече от тях са единодушни за спорността на годината 681 за възникване на българската държава. Те излагат редица други теории, но като че най – логична и уплътнена с най-много писмени и археологически доказателства е годината 632.
Периода 618 – 632
В първата половина на двадесети век Проф. Михаил Артамонов, съветски историк и археолог, съпоставяйки сведенията от писмените паметници на патриарх Никифор и Теофан Изповедник с данните от археологическите разкопки в Кубан и в Северен Кавказ заключва, че в 632 година е създадена една нова държава. Според него това е рождената дата на Кубратовата Παλαια μεγαλη Βουλγαρια - Стара Велика България – както я нарича Теофан Изповедник и от тук нататък всички византиици(Според проф. Минчо Драганов по-точната дата е 634г., за съжеление обаче той не подкрепя с достатъчно аргументи посочената година, за да бъде тя официялно приета). Тук е момента обаче да уточним че създаването на една държава не е просто една дата или година. Говорейки за основаването на българската държава, трябва непременно да се разгледат и сложните процеси довели до този краен резултат.
Според голяма част от историците всичко започва, когато българският кан Кубрат е изпратен във Византия. Точната причина за заминаването на младия владетел във Византия не се посочва от хроникьорите. Някои историци твърдят, че Кубрат е изпратен във Константинопол като “високопоставен заложник” (Често практиката на времето, а дори и в по - късни периоди, е две силни държави или империи да си изпращат взаимно “на посещение” високостоящи в йерархиата личности, които на практика служели като гаранция, че никоя от държавите няма да наруши някои договор или да предприеме военни действия срещу другата) .Като по – вероятно обаче, в последните години, се разглежда предположението, че кан Кубрат е изпратен във Византия по съвсем други причини – обучение. Но причината за престоя на Кубрат, може би не е от такава важност колкото следтствието – Кубрат се превръща в един отлично образован, изтънчен в обноските, запознат в детайли със сложната държавна машина, не на кой да е, а на най – развитата за времето си държава – Византия, човек. Също така Кубрат става един от най – добрите приятели на семейството на императора, в което е бил приет по време на обучението си. Във Византия бъдещият български владетел приема също така и християнската вяра.(Според голям брой от учените, приемането на християнската вяра от Кубрат бил чисто дипломатически ход, като в действителност владетелят останал верен поклонник на Тангра. Но откритият гроб на Кубрат поставя тази теза до голяма степен под въпрос, защото се оказало, че Кубрат е погребан по типичен християнски обичай, което говори и за вярата, към която принадлежал положеният в гроба.)
Завръщайки се в земите “на” българите, кан Кубрат заварва една твърде благоприятна за създаване на държава ситуация. Силните, макар все още неединни, български племена силно желаели своята независимост спрямо хаганите на Тюркския хаганат, под чиято власт по това време са се намирали. Към това трябва да се прибави и факта, че Хаганата точно в този момент не бил на върха на своята сила. Тези предпоставки не обягнали и на кан Кубрат, който се възползвал от ситуацията, обединил българските племена под властта си и скоро нанесъл тежко военно поражение на Хаганата. Тази победа на Кубрат била достатъчна да отхвърли всякаква зависимост на българите спрямо хаганите и да формира своята държава. Така можем да приемем, че българската държава е резултат от държавообразуващите процеси протекли между 618 и 632 г. – началният период на управлението на кан Кубрат – обединяването на българските племена и освобождаването им от зависимост от съседните народи и владетели.
681г. – Аспарух завладява мизия
Мнозинството съвременни историци и археолози са на мнение че през 681г. на балканите не се е появила нова, неизвестна до тогава, държава България, а просто се е доразвила, разширила и е укрепнала, създадената почти половин век по-рано Велика България.Според тях тезите, че създадената от кан Кубрат българска държава се е разпаднала под натиска на хазарите са исторически необосновани. Някои смятат, че Велика България не е била превзета, а разделена на две части от хазарите, като югозападната част е останала под властта на кан Аспарух, а севроисточната на брат му Котраг. Смята се, че само Батбаян, заедно с българските племена, които предвождал са се подчинили на хазарите. Историците, които се придържат към тази теза се аргументират главно с хрониките на византийците Теофан Изповедник и на патриарх Никифор, с „Именника на българските канове”, както и с други византийски съвременници на събитията от 680-681г. Летописецът Теофан наистина говори за отслабване на България поради разделянето синовете на Кубрат, но никъде не споменава, че тя е прекратила съществуването си. Напротив, той твърди, че след смъртта на Кубрат най-големият му син Батбаян станал владетел на Велика България. Българският възглед за създаването на българската държава е изложен в летописа “Именника на българските канове”, създаден някъде към края на 8 век. Първите предводители на българите, споменати там са легендарните канове Авитохол и Ирник, живели по 300 и 150 години и след някакъв наместник Безмер се стига до Курт(Кубрат). За него и наследниците му се дават вече реални години на управление. Интересно е, че докато за легендарните Авитохол и Ирник се казва “живяха” 300 и 150 години, за Кубрат, Аспарух,Тервел и т.н. се пише- “държа властта” определен брой години. Българският летописец никъде дори и не загатва, че при кан Аспарух се е основала нова държава. Той пише само, че кан Аспарух управлява “отвъд Дунава”. На базата на този именник може да се смята, че средновековните българи са смятали кан Кубрат за основател на българската държава.
Както вече споменахме едни от най-подробните са хрониките на Теофан изповедник и патриарх Никифор, но и в тях нищо не показва,че в периода 680-681г се е случило нещо друго, освен война между българи и ромеи, последвана от мирен договор с Римската империя. С този договор тя не само губи една огромна антична провинция, но и се задължава да плаща и годишен данък на България. Освен това империята губи и долното течение на Дунав, винаги смятано от римските власти, от император Марк Аврелий(275г) до император Константин IV Погонат(680г), за „лимес”, т.е. крайна граница на империята на север.
От византийска страна за събитията от 680-681г. се изказва и архиепископът на град Апамея, който е съвременник на войната. Още в 681г. на Вселенския събор, състоял се след разгрома на византийската армия в Онгъла и подписването на мирния договор, архиепископът критикува императора с думите: ”Предупреждавах ли ви миналата година да не започваме война с България!”. От тук можем да си зададем въпроса, коя е тази България от която се е страхувал толкова архиепископът, нима тази току що основаната от едно номадско племе?
Като цяло можем да заключим, че според византийците хазарите не са унищожили, създадената от кан Кубрат българска държава и че кан Аспарух, съобразно средновековните закони, наследява властта в България от баща си. Също така нашите първи историци принадлежащи към така наречената романтическа школа, Петър Богдан (написал своята “Българска История” 1667г.) и отец Паисий (“История славянобългарска” 1762г.) с нищо не показват в трудовете си, че смятат 681г. за начална за българската държава.
Периодът около създаването на Българската държава, е част от историята ни, която е будила и ще продължава да буди жив интерес сред историците. Но въпреки множеството нови открития, свързани с тази епоха, историческите сведения са все още недостатъчни, за да могат да внесат светлина и да конкретизират някоя от най-вероятните тези за събитията. Занапред предстоят да бъдат изследвани още много археологически обекти, които поради финансови и политически причини стоят недокоснати или слабо проучени. В тях някъде, може би, забравени от времето, се крият тези доказателства, които един ден ще послужат за новата историческа култура и ще допринесат за цялостното разбулване на един период, без който ние днес не бихме могли, с гордост в сърцата да заявяваме, че сме българи!
B&M
26.01.2008 15:30
=== 1 ===
Безспорно България на юг от Дунава не може да се създаде от нищото, от неорганизирани номадски племена, по скоро просто е продължена държавнотворческа традиция и то не само от Кубрат. Чел съм че сегашна България е поредно 12 или 14-та българска държава. Но това, че Аспарух управлява, а не държи властта не е ли обяснимо с това, че в монархическата традиция той не е най-големия син и следователно не може да има първородни претенции към наследството на престола?
=== 2 ===
Когато Кубрат създава държавата, дали е бил повлиян от структурата на Византия в статута и на империя, а не само на стара държава?
=== 3 ===
Но тогава, ако България не се разпада под ударите на хазарите, то с похода на Аспарух става ли въпрос за териториално разширение зад Дунава, като управлението на новите земи поема Аспарух?
Но едва ли Плиска е имала статут все едно на колониална столица, спрямо Фанагория.
=== 4 ===
Може ли да се предположи като друг вариант преместване на столицата в Плиска, като Аспарух управлява от нея и земите на стара България?
Но това може да се обясни само ако Фанагория не е достатъчно сигурно място, т.е. хазарите са си казали своето.
29.01.2008 20:57
1. В именника за легендарните Авитохол и Ирник се казва “живяха” 300 и 150 години, за Кубрат, Аспарух,Тервел и т.н. се пише- “държа властта” определен брой години. Колкото до монархическите традиции на българия - преди Аспарух те не са толкова ясни.
2. Наистина се предполага, че българите са имали традиции в създаването на държави, но е и почти сигурно, че Кубрат е бил повлиян от византийската държавност.
3.4. На тези въпроси, може би, добре отговаря едно от предположенията на Божидар Димитров, който поддържа тезата, че хазарите не превземат Стара Велика България, но успяват да я разделят почти през средата, като най - големият брат - Бат Байан остава със своите племена във Фанагория и по късно се подчинява на хазарите. От този момент съдбата на тези части от Стара Велика България се разделя, като Плиска не е колониална столица, а столица на западната част. Да, аспарух управлява част от земите на Велика България, но с времето се наблюдава едно цялостно изместване на териториите на югозапад, това се дължи на факта, че Аспарух е осъзнавал ясно, че старите земи са точно на пътя на народите идващи от Азия, което ги прави много неперспективни и трудни за опазване от нашествия.
06.01.2009 17:33
21.02.2009 09:34
10.11.2009 18:55
16.11.2010 16:16
23.12.2010 23:04
23.12.2010 23:06
23.12.2010 23:07
23.12.2010 23:08
23.12.2010 23:11
27.07.2011 17:36
17.08.2011 15:36
А да съгласен съм защо ни е история ? Каква ни е ползата от нея ?
Защо да учим за тези на които дължим всичко , че те са мъртви. Не е ли по-добре да седнем и да си пуснем някоя латино или турска сапунка а като ни омръзне да " благославяме " държавата да включим в сметката съдиата и роднините му до 9- то коляно
16.03.2012 10:53
18.10.2012 10:36
18.10.2012 16:05
19.10.2012 00:16
19.10.2012 07:03
19.10.2012 11:13
19.10.2012 13:31
20.10.2012 05:31
20.10.2012 09:12
20.10.2012 09:16
20.10.2012 12:28
20.10.2012 15:06
20.10.2012 15:28
20.10.2012 15:45
20.10.2012 18:31
20.10.2012 18:50
20.10.2012 20:10
21.10.2012 03:24
21.10.2012 14:40
21.10.2012 16:28
21.10.2012 17:07
22.10.2012 03:37
22.10.2012 14:46
22.10.2012 16:26
23.10.2012 23:41
24.10.2012 05:22
24.10.2012 05:34
24.10.2012 07:59
24.10.2012 08:53
24.10.2012 09:11
24.10.2012 14:12
24.10.2012 14:39
24.10.2012 14:49
24.10.2012 15:08
24.10.2012 17:00
24.10.2012 17:55
24.10.2012 23:11
24.10.2012 23:47
25.10.2012 09:27
25.10.2012 22:45
В учебниците подобни нелепици не съм забелязал да пише. Може би само за разпада на Велика България, който е измислено предположение.
Ние имаме оцелеляла българска летопис в записки от Волжка България. Там всичко е обяснено от първа ръка, включително и за Дунавска България(в т.3).Имаме и тукашни български източници, например добавките към превода на Манасиевата хроника за Иван Александър от българина - преводач. Също и камената летопис.
http://atil.blog.bg/history/2011/04/21/bylgarskata-dyrjava-v-kara-bulgarskiia-period-7-9-vek.733355
1. Точната хронология на Българските владетели от VII-VIII век.
2. България е съществувала 515 г. преди Аспарух,който царувал в периода 668-695 г.
3. Владетелската титла на Българите била КЪНЯЗЪ (КНЯЗ).
4. Езикът на "пра"-Българите бил близък до съвременния Български,а също до старо-Българския и не е имал НИЩО ОБЩО с тюрките!
В 632 г. България не е имала НИКАКВА работа с никакви тюркски хаганати а САМО с Аварския хаганат,който бил върл враг и противник на тюрките! Като такъв е бил приет за наш съюзник и конфедерат,който в един момент решил да се възползва от съюза за да ни подчини. Опитът му обаче не успял: към 632 г. Българите напуснали съюза с него,след което той повече не можал да се възстанови!