Прочетен: 85715 Коментари: 66 Гласове:
Последна промяна: 22.01.2008 21:40
(6/19 юли 1837 - 6/19 февруари 1873)
Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо, Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский, Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо, Дякон Игнатий
6/19 юли 1837 - Роден в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов, известен карловски майстор-бояджия от "попския род Кунчеви", и на Гина Василева Караиванова, от рода на Кара Иван Тинков (Христов) Тахчиев, прочутият карловски майстор на чешми и калдъръми. Има две сестри - Ана (Яна) и Марийка, и двама братя - Христо и Петър. Едно дете умира рано. Виж още: Родословното дърво на Васил Левски
учение - Васил учи в Карловско взаимно училище и след това - в класното училище в Стара Загора.
1851 г. - Баща му, след постепенно загубване на зрението си, умира от мозъчен кръвоизлив. Почива и най-малкото дете в семейството. Най-голямата дъщеря е омъжена и не живее в бащиния си дом. За прехраната на дома се грижат тримата сина.
1858 г. - Става монах и приема името Игнатий.
1861 г. - Игнатий става дякон.
1862 г. - Взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Тук получава името си Левски, поради лъвският скок по време на военни упражнения.
1864 г. - 1866 г. - Учител във Войнягово, Карловско.
ноември 1866 г. - Пътува до Яш за среща с Раковски.
1866 г. - 1867 г. - Учител в Еникьой, Добруджа.
1867 г. - Става знаменосец на четата на Панаьот Хитов
1867 г. - 1868 г. - Участвува във Втората легия на Раковски в Белград.
1868 г. - Пътува до Румъния, връща се в Зайчар, след което отново заминава за Румъния. Прави опити да създаде независима комитетска мрежа в България. Получава подкрепа единствено от Българското общество и започва първата си обиколка из страната на 11 декември 1868 г.
11 дек. 1868 г. - февруари 1869 г. - Първа обиколка.
март-април 1869 г. - Връща се в Румъния и стои два месеца там.
1 май 1869 г. - Тръгва за втората си обиколка из България.
26 август 1869 г. - Започва да изгражда мрежата в Българско.
В края на годината - Връща се в Румъния през Русе. Убеждава за преместването на центъра в България, но не намира подкрепа. Участвува в образуването на БРЦК, заедно с Каравелов.
26 май 1870 г. - Напуска Румъния и започва да изгражда Центъра в Българско.
29 април 1872 г. (до 4 май) - Участвува в Общото събрание на БРЦК в Букурещ.
края на юни 1872 г. - Напуска Букурещ и продължава да действува като Апостол.
22 септ. 1872 г. - Димитър Общи организира обира на турската поща в Арабаконак. След залавянето на участниците започва провала в организацията.
1873 г. - Левски отказва да обяви бунт по нареждането на БРЦК и Каравелов в Букурещ и решава да отиде в Румъния, след като прибере архивите, за да се разбере с емиграцията. Но предателството води до арестуването му.
6/19 февр. 1873 г. - Левски е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена.
Остава безсмъртието!
Обесването на Васил Левски от Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
"Обесването на Васил Левски" е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в "Песни и стихотворения". Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.
от Иван Вазов
Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим.
И мойта молитва се губи кат дим,
и господ сърдит си затуля ухото
на светата песен и херувикото.
Мисля, че вратата на небесний рай
на къде изглеждат никой ги не знай,
че не таз килия извожда нататък,
че из света шумен пътят е по-кратък,
че сълзите чисти, че вдовишкий плач,
че потът почтенний на простий орач,
че благата дума, че правото дело,
че светата правда, изказана смело,
че ръката братска, без гордост, без вик
подадена скришно на някой клетник,
са много по-мили на господа вишни
от всичките химни и тропари лишни.
Мисля, че човекът, тук на тоя свят
има един ближен, има един брат,
от кои се с клетва монахът отказа,
че цел по-висока Бог ни тук показа,
че не с това расо и не с таз брада
мога да отмахна някоя беда
от оня, що страда; мисля, че канонът
мъчно ще направи да замлъкне стонът;
че ближний ми има нужда не в молитва,
а в съвет и помощ, когато залитва;
мисля ази още, че овчарят същ
с овцете живее, на пек и на дъжд,
и че мойте братя търпят иго страшно,
а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,
и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две-три думи нови
на онез, що влачат тежките окови.
Рече и излезе.
Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха,
пустинята знайше неговия глас,
хижата го знайше и на всеки час
вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
ходеше замислен, сам-си без другар.
Тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав,
кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта - пиянство,
че равни сме всички в големия час -
той внасяше бодрост в народната свяст.
И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!
Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов,
да гори, кат Хуса или кат Симона
за правдата свята да мре под триона.
Смъртта бе за него и приятел и брат,
зашил беше тайно в ръкава си яд,
на кръста му вярно оръжье висеше,
за да бъде страшен, кoга нужда беше.
Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,
обърнал се беше не дух, на огън.
Думата си цяла лейше в едно слово,
понявга чело си мръщеше сурово,
и там се четеше и укор и гняв,
и душа упорна, и железен нрав.
Той беше невидим, фантом, или сянка.
Озове се в черква, мерне се в седянка.
Покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет.
Веднъж във събранье едно многобройно
той влезна внезапно, поздрави спокойно,
и лепна плесница на един подлец,
и излезе тихо из малкий градец.
Името му беше знак зарад тревога,
властта беше вредом невидима, строга,
обсаждаше двайсет града изведнъж,
да улови тоя демон вездесъщ.
От лице му мрачно всички се бояха,
селяните прости светец го зовяха
и сбрани, сдушени във тайни места
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно,
И тям на душата ставаше по-ясно.
.................................
.................................
И семето чудно падаше в сърцата
и бързо растеше за жътва богата.
Той биде предаден, и от един поп!
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй пятно на храма
Дякона погуби чрез черна измама!
Тоз човек безстиден със ниско чело,
пратен на земята не се знай защо,
тоз издайник грозен и божий служител,
който тая титла без срам бе похитил,
на кого устата, пълни с яд и злост,
изрекоха подло: "Фанете тогоз!"
На кого ръката не благословия,
а издайство сърши, и гръм не строши я,
и чието име не ще спомена
от страх мойта песен да не оскверна,
и кого родила една майка луда,
който равен в адът има само Юда
фърли в плач и жалост цял народ тогаз!
И тоз човек йоще живей между нас!
Окован и кървав, във тъмница ръгнат,
Апостолът беше на мъки подвъргнат
ужасни. Напразно! Те нямаха власт
над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенанье
не издаде в мрака туй гордо страданье!
Смъртта беше близко, но страхът далеч.
И той не пошушна предателска реч.
И на вси въпроси - грозно изпитанье -
един ответ даде и едно мълчанье
и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!"
И никое име той не спомена.
Но тиранът люти да убий духът
една заран Левски осъди на смърт!
Царете, тълпата, мръсните тирани
да могат задуши гордото съзнанье,
гласът, който вика, мисълта, що грей,
истината вечна, що вечно живей,
измислиха всякой по една секира
да уморят всичко, дето не умира:
зарад Прометея стръмната скала,
ядът за Сократа с клеветата зла,
синджир за Коломба, кладата за Хуса,
кръста на Голгота за кроткий Исуса -
и по тоя начин най-грозний конец
в бъдещето става най-сяен венец.
Той биде обесен.
О, бесило славно!
По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Под теб ний видяхме, уви, да висят
много скъпи жъртви и да се тресят
и вятърът южни с тях да си играе,
и тиранът весел с тях да се ругае.
О, бесило славно! Теб те освети
смъртта на геройте. Свещено си ти.
Ти белег си страшен и знак за свобода,
за коя под тебе гинеше народа,
и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес
под тебе, бесило, правеше ни чест.
Защото подлецът, шпионът, мръсникът
в ония дни мрачни, що "робство" се викат,
умираха мирни на свойто легло
с продадена съвест, с позор на чело,
и смъртта на тебе, о, бесилко свята,
бе не срам, а слава нова на земята
и връх, от където виждаше духът
към безсмъртието по-прекия път!
B&M
Кореспонденция между Царь Фердинандъ и А...
Маймуните упорито усвояват постиженията ...
15.01.2008 00:22
Благодаря!
09.02.2008 11:44
17.02.2008 18:36
19.02.2008 14:30
26.02.2008 22:47
A tezi,koito biha napravili glupavi komentari,bih im kazala da se informirat po-zadalbocheno po vaprosite otnasqshti se kum Bulgarskoto vazrajdane,moje da prochetete knigata na Nikolai Genche "Vasil Levski"
06.03.2008 18:56
A tezi,koito biha napravili glupavi komentari,bih im kazala da se informirat po-zadalbocheno po vaprosite otnasqshti se kum Bulgarskoto vazrajdane,moje da prochetete knigata na Nikolai Genche "Vasil Levski"
18.03.2008 21:03
22.03.2008 14:13
24.03.2008 21:01
18.11.2008 21:31
18.11.2008 21:33
03.12.2008 17:26
03.12.2008 17:30
10.12.2008 19:01
26.01.2009 18:58
28.01.2009 18:49
28.01.2009 19:08
28.01.2009 19:11
01.02.2009 13:08
01.02.2009 13:10
01.02.2009 13:16
17.02.2009 15:06
18.02.2009 18:33
18.02.2009 19:03
19.02.2009 00:58
22.02.2009 15:24
22.04.2009 04:44
14.05.2009 17:52
23.11.2009 14:38
18.01.2010 19:41
24.01.2010 11:07
24.01.2010 11:08
03.02.2010 21:47
07.02.2010 19:51
17.02.2010 15:46
18.02.2010 10:57
18.02.2010 11:00
18.02.2010 11:01
01.03.2010 12:30
14.03.2010 20:48
16.10.2010 10:39
21.10.2010 10:12
25.10.2010 11:13
25.11.2010 15:22
10.12.2010 13:18
10.01.2011 20:28
16.01.2011 18:32
06.02.2011 19:28
06.02.2011 19:30
08.02.2011 20:35
08.02.2011 20:39
08.02.2011 21:13
14.02.2011 14:10
15.02.2011 19:54
20.03.2011 15:26
21.10.2011 18:23
22.11.2011 18:37
13.01.2012 19:05
17.02.2012 17:13
21.02.2012 18:06
22.03.2012 03:32
21.10.2012 12:33
-====-
<a href=http://erste-kamagra100mg.webstarts.com/>Kamagra Oral Jelly review california </a> - Oral Jelly Europe Kamagra tablets Kamagra cod accepted Kamagra turqoise :.mail Order Kamagra next day delivery .:<a href=http://erste-kamagra100mg.webstarts.com/>tablets Buy Kamagra </a> - Kamagra UK online UK Online Kamagra Jelly order Kamagra online New Zealand
22.10.2012 03:47
-====-
<a href=http://cheap-kamagra-online.blog.hr/>Kamagra shop </a> - super Kamagra tablets Oral Jelly :.Kamagra Oral Jelly get sildenafil citrate .:<a href=http://kamagra-uk.blog.hr/>Kamagra online Canada </a> - Generic Viagra like Kamagra